16.04.2010 г., 21:04

Трилогия "Есенно равноденствие" част ІІІ

1.1K 0 26

Въпрос на... отговор

 

В есенно равноденствие лъчите и капките

половини са мои - слънчева и дъждовна.

И покълват бодли по стъблата ми, гладките,

а листата изсъхват в колебливост сезонна.

 

Закъснялото лято в Октомври настръхва ме,

като огън е Слънцето... но готов да изгасне.

По-добре да приема с мълчаливо отдъхване,

че му трябва една зима... за да порасне.

 

А Дъждът във Ноември е точно навреме.

Валс танцуват по въздуха водните лилии.

Колесница със приказно, облачно стреме

ще разпръсне узряло във плод изобилие.

 

Обещание слънчево ме превърна в Надежда.

Или в Минало, в Бъдеще, но не и в Сега!

Във очите ми дълго Дъждът се заглежда...

по косите ми черни не разтапя снега.

 

Да се къпя в смеха или да плувам в сълзите?...

Да се смея през сълзи или да плача от смях?...

Смехотворни лъжи или разплакващи истини?...

Като отговор в Ноемврийския дъжд разцъфтях!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люсил Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Пепи! Казаното от теб ми е напълно достатъчно - да разбера, че си била тук - което е радост за мен!
  • Толкова много са казали всички преди мен, че не виждам какво мога да добавя! ... Да се къпя в смеха или да плувам в сълзите?...
    Да се смея през сълзи или да плача от смях?...
    Много истини! Поздрави за хубавия стих и от мен Люсил!
  • Ангар! Анализът ти е богатство за мен! Благодаря ти най-сърдечно!
    Благодаря и за възможността да поясня поведението на лирическата Всъщност идеята е Изборът. Две части от нейната същност, намерили своето отражение в две реални личности /или в два поетични образа - Слънцето и Дъждът/ Тя е еднакво привлечена от разликите между тях. Но ситуацията налага избор. И тя го прави. Не случайно последния цитиран в творбата е Дъждът. Той е нейният избор, защото той е по-истинската част от нея, нейното второ Аз.
    "Педалът" е абсолютно умишлено ползван. На първо място - Слънцето се оказва не рицар, а шофьор. На второ - контрастът е напълно търсен и желан от мен - топло Слънце, студен Октомврийски ден - същото е. И показва Лъжата.
    Отново - голямо Благодаря!
  • Много красиво и поетично, макар по съдържание малко неясно. Явно лирическата не е много наясно какво й се иска, или пък какво трябва да прави, за да го постигне. В едно обаче няма съмнение - че Тя ще разцъфти!
    А по изпълнението? Съвършено е!
    Единствено в първата част, в двустишието:
    "на коне полудиви То държеше юздите
    и с крака на педала им викаше: “Дий!”"
    това "на педала" е като привнесено от друга епоха или за друго превозно средство. По-нормално е да се използва думичката "стреме" /ти я обичаш тази дума/.Да бъде примерно:
    "на коне полудиви То държеше юздите
    и, с крака в стремената, им викаше: “Дий!”"

  • Усмивки - от вас на мен и от мен за вас!
    Лео, аз само ги преписвам. Те вече са написани по мен Благодаря ти!
    Джейни, и аз дочаках коментара ти! И съм изключително ... ами доволна /няма как да го опиша по друг начин/, нали може? Благодарности!
    Силвия, артистичен поклон пред уважаваната от мен публика! Много ти благодаря!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...