Трилогия "Есенно равноденствие" част ІІІ

Поэзия

1.1K 0 26

Въпрос на... отговор

В есенно равноденствие лъчите и капките

половини са мои - слънчева и дъждовна.

И покълват бодли по стъблата ми, гладките,

а листата изсъхват в колебливост сезонна.

Закъснялото лято в Октомври настръхва ме,

като огън е Слънцето... но готов да изгасне.

По-добре да приема с мълчаливо отдъхване,

че му трябва една зима... за да порасне.

А Дъждът във Ноември е точно навреме.

Валс танцуват по въздуха водните лилии.

Колесница със приказно, облачно стреме

ще разпръсне узряло във плод изобилие.

Обещание слънчево ме превърна в Надежда.

Или в Минало, в Бъдеще, но не и в Сега!

Във очите ми дълго Дъждът се заглежда...

по косите ми черни не разтапя снега.

Да се къпя в смеха или да плувам в сълзите?...

Да се смея през сълзи или да плача от смях?...

Смехотворни лъжи или разплакващи истини?...

Като отговор в Ноемврийския дъжд разцъфтях!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

BG-bodil (Люсил)

Благодаря ти, Пепи! Казаното от теб ми е напълно достатъчно - да разбера, че си била тук - което е радост за мен!

2010-04-21T20:31:06+03:00
Pepina (Пепа Деличева)

Толкова много са казали всички преди мен, че не виждам какво мога да добавя! ... Да се къпя в смеха или да плувам в сълзите?...
Да се смея през сълзи или да плача от смях?...
Много истини! Поздрави за хубавия стих и от мен Люсил!

2010-04-20T13:05:34+03:00
BG-bodil (Люсил)

Ангар! Анализът ти е богатство за мен! Благодаря ти най-сърдечно!
Благодаря и за възможността да поясня поведението на лирическата Всъщност идеята е Изборът. Две части от нейната същност, намерили своето отражение в две реални личности /или в два поетични образа - Слънцето и Дъждът/ Тя е еднакво привлечена от разликите между тях. Но ситуацията налага избор. И тя го прави. Не случайно последния цитиран в творбата е Дъждът. Той е нейният избор, защото той е по-истинската част от нея, нейното второ Аз.
"Педалът" е абсолютно умишлено ползван. На първо място - Слънцето се оказва не рицар, а шофьор. На второ - контрастът е напълно търсен и желан от мен - топло Слънце, студен Октомврийски ден - същото е. И показва Лъжата.
Отново - голямо Благодаря!

2010-04-20T12:37:22+03:00
Ангар (Ангел Чортов)

Много красиво и поетично, макар по съдържание малко неясно. Явно лирическата не е много наясно какво й се иска, или пък какво трябва да прави, за да го постигне. В едно обаче няма съмнение - че Тя ще разцъфти!
А по изпълнението? Съвършено е!
Единствено в първата част, в двустишието:
"на коне полудиви То държеше юздите
и с крака на педала им викаше: “Дий!”"
това "на педала" е като привнесено от друга епоха или за друго превозно средство. По-нормално е да се използва думичката "стреме" /ти я обичаш тази дума/.Да бъде примерно:
"на коне полудиви То държеше юздите
и, с крака в стремената, им викаше: “Дий!”"

2010-04-20T12:17:23+03:00
BG-bodil (Люсил)

Усмивки - от вас на мен и от мен за вас!
Лео, аз само ги преписвам. Те вече са написани по мен Благодаря ти!
Джейни, и аз дочаках коментара ти! И съм изключително ... ами доволна /няма как да го опиша по друг начин/, нали може? Благодарности!
Силвия, артистичен поклон пред уважаваната от мен публика! Много ти благодаря!

2010-04-20T11:12:56+03:00