BG-bodil (Люсил)
82 1461
16 апр. 2010 г., 21:04

Трилогия "Есенно равноденствие" част ІІІ 

  Поэзия
920 0 26

Въпрос на... отговор

 

В есенно равноденствие лъчите и капките

половини са мои - слънчева и дъждовна.

И покълват бодли по стъблата ми, гладките,

а листата изсъхват в колебливост сезонна.

 

Закъснялото лято в Октомври настръхва ме,

като огън е Слънцето... но готов да изгасне.

По-добре да приема с мълчаливо отдъхване,

че му трябва една зима... за да порасне.

 

А Дъждът във Ноември е точно навреме.

Валс танцуват по въздуха водните лилии.

Колесница със приказно, облачно стреме

ще разпръсне узряло във плод изобилие.

 

Обещание слънчево ме превърна в Надежда.

Или в Минало, в Бъдеще, но не и в Сега!

Във очите ми дълго Дъждът се заглежда...

по косите ми черни не разтапя снега.

 

Да се къпя в смеха или да плувам в сълзите?...

Да се смея през сълзи или да плача от смях?...

Смехотворни лъжи или разплакващи истини?...

Като отговор в Ноемврийския дъжд разцъфтях!

© Люсил Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Пепи! Казаното от теб ми е напълно достатъчно - да разбера, че си била тук - което е радост за мен!
  • Толкова много са казали всички преди мен, че не виждам какво мога да добавя! ... Да се къпя в смеха или да плувам в сълзите?...
    Да се смея през сълзи или да плача от смях?...
    Много истини! Поздрави за хубавия стих и от мен Люсил!
  • Ангар! Анализът ти е богатство за мен! Благодаря ти най-сърдечно!
    Благодаря и за възможността да поясня поведението на лирическата Всъщност идеята е Изборът. Две части от нейната същност, намерили своето отражение в две реални личности /или в два поетични образа - Слънцето и Дъждът/ Тя е еднакво привлечена от разликите между тях. Но ситуацията налага избор. И тя го прави. Не случайно последния цитиран в творбата е Дъждът. Той е нейният избор, защото той е по-истинската част от нея, нейното второ Аз.
    "Педалът" е абсолютно умишлено ползван. На първо място - Слънцето се оказва не рицар, а шофьор. На второ - контрастът е напълно търсен и желан от мен - топло Слънце, студен Октомврийски ден - същото е. И показва Лъжата.
    Отново - голямо Благодаря!
  • Много красиво и поетично, макар по съдържание малко неясно. Явно лирическата не е много наясно какво й се иска, или пък какво трябва да прави, за да го постигне. В едно обаче няма съмнение - че Тя ще разцъфти!
    А по изпълнението? Съвършено е!
    Единствено в първата част, в двустишието:
    "на коне полудиви То държеше юздите
    и с крака на педала им викаше: “Дий!”"
    това "на педала" е като привнесено от друга епоха или за друго превозно средство. По-нормално е да се използва думичката "стреме" /ти я обичаш тази дума/.Да бъде примерно:
    "на коне полудиви То държеше юздите
    и, с крака в стремената, им викаше: “Дий!”"

  • Усмивки - от вас на мен и от мен за вас!
    Лео, аз само ги преписвам. Те вече са написани по мен Благодаря ти!
    Джейни, и аз дочаках коментара ти! И съм изключително ... ами доволна /няма как да го опиша по друг начин/, нали може? Благодарности!
    Силвия, артистичен поклон пред уважаваната от мен публика! Много ти благодаря!
  • Невероятна си... ! Аплодисменти!
  • Дочаках третата част...и съм възхитена!
    Аплодисменти!
  • Наистина ли е пораснало, Нели?... След като се питам, значи една зима не е била достатъчна. Оставаме по дъжд
  • Благодарности!
    Людмила, а аз съм поласкана от твоите думи! Благодаря ти!
    Веселка, просто е изстрадано Радвам се, че отново си се спряла при мен!
    Любо, усмихва ме твоята сърдечност и добронамереност! И веднага ми става топличко! Благодаря и на теб!
  • Не спирай да цъфтиш..ТОПЛИНКА ОТ МЕН!!!
  • Много мъдро,интересно и истинско!!!
    Поздравления !!!
  • Невероятна дълбочина, съчетана с премерена красота! Изключително съм впечатлена, Люсил! Поздравления!
  • Радвате ме!
    Ивон, дано! Дано зимата е достатъчна! Мястото и силата на слънцето са не преди, а след нея. Благодаря за удивителните, любимите ми!
    Борис, в знак на уважение и благодарност мога да ти подам ръка! Приемаш ли този вариант?
    Паула, удоволствието да докосна душата ти е изцяло мое! АЗ ти благодаря!
    Ангел, ще се старая да съм завършена или поне в близко бъдеще да не се разчленявам по този начин! Благодарности и на теб!
    Селвер, не си представяш /а имаш такова величествено въображение!!!!/ колко ме изпълни коментарът ти! Взаимен поклон, като самураите, но не преди битка, а след прочит! Много ти благодаря, мила!
    Стелче, страхотна си ми, момиче мило! Сега ми остава да стана неподвластна и на своите настроения Поздравче!!!
    Петинка, благодарности и на теб!
  • Поздравления, Люси!
  • Люси, моите поздравления за нестихващата ти дива сила да пишеш. Прочетох трилогията ти три пъти. Няма значение какво е времето... Ако умееш да цъфтиш през Ноември, значи си неподвластна на чужди настроения. Поздрав!!! Хубав ден!
  • Пишеш страхотно, Люсил!
    Поздравления и за трите части - всъщност харесвам те и така...и цяла...
    И - как беше - чакаме още...красиви стихове!
  • Комплименти! На мен също есента ми е любим сезон и някак ме остави без дъх! Благодаря за това, Люси!
  • Люсил, настоявам да го приемеш... поне от уважение към ломбалните ми прешлени!
  • Много се вълнувам! За първи път експериментирам с трилогия, а ми стана и толкова съвестно за вас, мили приятели! Още веднъж - приемете извиненията ми!
    Недялка, благодаря за постоянството и отношението!
    Теди, думите ти са чест за мен!
    Плами, обещавам! Следващата ще е наведнъж! И аз се затормозих доста така. Благодаря за уважението!
    Таня, радва ме, че отново си тук!
    Марианка, есента ми е любимият сезон. Всичко в нея мирише не на влюбване, не на страст, не на обич, а буквално на Любов! По особен начин цъфтя тогава! Благодаря за подкрепата!
    Виктор, разбира се, че тази част ще си харесаш! Комплиментите от теб са ми ценни!
    Весенце, прегръдка и благодаря, скъпо Пламъче!
    Борис, пиша много отдавна. Бях престанала за един период - доста години. За онова, което го отключи за нов живот, не ми се говори. Стимулът да расте намирам във вас обаче! В тази връзка - емотиконът ти ... не мисля, че го заслужавам. Заслужавате го вие!
    Благодаря ви!
  • Люсил, приемам таланта ти за безграничен и изненадващ! Не знам какво отключва страстта към поезията... моята се появи миналата година по това време! Радвам се за теб и твоя талант, че си открила ключа към изкуството и сърцата ни! Пази го все така чист и бляскав, защото той отключва всеки път различно, необятно кътче от неизследваната ти душа!
    Емотикон "ПОКЛОН"
  • "Смехотворни лъжи или разплакващи истини?".
    Невероятен стих...
    Комплименти, Люси !!!
  • Цвете си...не само през есента!
  • Прелестно стихотворение! Поздрави!
  • Харесах, но много ме затрудни с изискванията си в предишните две части, Люсил! Публикувай наново трилогията наведнъж, за да е по-лесно коментирането анблок. Така усещането се губи - напред-назад с мишката. Поздрав сърдечен!
  • Много си добра,Люси!!!
    Нямам думи да опиша колко ми хареса тази трилогия!!!
    Само ще ти призная,че си мечтая да мога и аз да пиша така...
    Поздрав,мила,и продължавай да цъфтиш!
  • страхотно е
Предложения
: ??:??