Въпрос на... отговор
В есенно равноденствие лъчите и капките
половини са мои - слънчева и дъждовна.
И покълват бодли по стъблата ми, гладките,
а листата изсъхват в колебливост сезонна.
Закъснялото лято в Октомври настръхва ме,
като огън е Слънцето... но готов да изгасне.
По-добре да приема с мълчаливо отдъхване,
че му трябва една зима... за да порасне.
А Дъждът във Ноември е точно навреме.
Валс танцуват по въздуха водните лилии.
Колесница със приказно, облачно стреме
ще разпръсне узряло във плод изобилие.
Обещание слънчево ме превърна в Надежда.
Или в Минало, в Бъдеще, но не и в Сега!
Във очите ми дълго Дъждът се заглежда...
по косите ми черни не разтапя снега.
Да се къпя в смеха или да плувам в сълзите?...
Да се смея през сълзи или да плача от смях?...
Смехотворни лъжи или разплакващи истини?...
Като отговор в Ноемврийския дъжд разцъфтях!
© Люсил Все права защищены