Тримата братя и златната ябълка
ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА
(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
БАЩАТА РАЗКАЗВА ЗА ГУЩЕРЧЕТО
/Част Първа/
В стар селски дом от камък и дърво,
над бял комин със щърково гнездо,
вековен орех с клони шумолял,
петел наперен зрънце си кълвял…
Във ранно утро, Слънчо се подал,
и Петльо герест с гръмък глас запял,
проточил шия, пляснал със крила,
проскърцала кованата врата,
разнесъл се протяжният ѝ звук
и приказката почвам аз оттук.
***
От блесналите слънчеви лъчи
искрели шарени паници и котли,
а котката изкочила на двора,
врабци да дебне край стобора.
Във стаята уютно подредена -
със халища и черги украсена
приседнал беше старец беловлас
и чуваше се благият му глас.
Пред него синовете му стояли -
на възрастните дрехите блестяли,
със пояси от свила, с алени ресни
а в шапките пауново перо трепти,
най-малкият - несресан, босоног,
с препаска от лико и поглед черноок.
Огледал ги баща им от нозете, до главата
и тихо им продумал „Чакаме ламята!”
„Що думаш, тате?” - рекли синовете.
„Каква ламя?” - трептели гласовете.
„Ще Ви разкажа всичко, потърпете,
но най-напред вратата затворете!”
„Не се мотай! Навънка ти върви!
Вратата входна здраво залости!”
С поръката най-малкият се справил,
резето във ключалката поставил
и бързичко се върнал в одаята,
приседнал на баща си до краката,
а на миндера - двамата му братя
очаквали да почне разказвача.
Зареял поглед нейде в далнината,
старикът попригладил си брадата,
въздъхнал, спомените призовал,
гласът му в тишината прозвучал:
„Това се случи толкова отдавна,
бях още много мъничко момче,
в Камендолската гора пасях козата,
а тя подрънкваше със своето звънче.
Приседнах на един напечен пън,
край сухото дере с дървета стари,
блестеше слънцето като алтън,
а пък козата хрупаше ластари.
Засвирих с моето дудуче леко
и ето че унесен във свирнята,
която вятърът понесе надалеко,
видях аз гущерче в тревата.
То изпълзя на камък островръх -
блестеше в малахитово зелено,
и вкопчило се в мекичкия мъх,
стоеше сякаш беше вкаменено.
Не щеш ли силна мълния удари,
тътнеж разтърси старата гора -
пороен дъжд внезапно се стовари,
а то прехласнато от моята свирня,
стоеше си на камъка спокойно
премигвайки с рубинени очички,
в гората стана тъмно и усойно,
замлъкнаха и мъничките птички,
когато страшен грохот се разнесе,
приличащ на препускащи каруци
и всичко покрай мене се разтресе,
и захвърчаха камъни и буци
под напора на водната стихия.
Видях наблизо аз една хралупа,
реших веднага в нея да се скрия,
от страх пороят да не ме затрупа.
След час ли, два ли, бурята утихна,
с елмазна хубост слънцето изгря,
ала водата и тогаз не стихна
и чух как гущерчето изпищя:
„Спаси ме бате! Моля те, спаси ме!
Водата мътна ще ме отнесе!!!”
„Сърцето ми при тези думи сви се -
как тази болка то да понесе?
Не бой се! Ида! Мигом му отвърнах.
Безстрашно скочих в буйната вода
и до скалата островърха стигнах,
а то се вкопчи в моята коса.
Обърнах се, водата ме повлече!
Гребях с ръце, изпаднал в смут
и миг преди да се удавя вече -
захванах корен, стисках като луд
и Господ се смили - спасени бяхме,
търкулнах се на мократа трева,
щастливи, че така се отървахме,
помилвах гущерчето по гърба.
Погледна ме и тихо ми изрече -
„Хайде бате, трябва да вървим!
За благодарност, ред е вече -
ний добрината ти да наградим!
Да идем при баща ми в пещерата
той цар е на подземните недра,
а щом узнае, че спаси ме от водата
наградата ще бъде предобра.
Ще сипва скъпоценности със шепи,
но ти не вземай нищичко от тях!
Поискай белокорото дръвче, което
е никнало на двора във гърнето.”
Край на първа част.
Следва…
© Любомир Попов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
!!!
-
Вече се задавям от четене-толкова много автори,които искам да прочета,че гениите оставих за по-късно-да им се насладя...А теб виждам като такъв,Любо,такова хубаво нещо си сътворил,точно,както ми допада-разказвателно,подробно,картинно и съвършен ритъм!Но къде съм аз...на километър зад теб.Имам много да наваксвам,но няма да е наведнъж.Поздравлявам те.
-
Попаднах на третата час, та се върнах да прочета всички.
Много ми хареса, Любо, поздравления за умението! -
Роби, твоята оценка значи много за мен. Благодаря ти, приятелю!
-
Любо, приятелю, толкова много го можеш това!...Поздравления!.. С интерес минавам нататък!...Знам, че няма да ме разочароваш!...
-
Силвия и Лина, за мен е истинско предизвикателство да се придържам максимално точно до текста на оригинала и едновременно с това да му предам ново звучене, обличайки го в рими. Радвам се, че приказката ми, Ви е харесала. Това определено ме стимулира. Благодаря Ви!
-
Обичам ги тези твои приказки в рими. Много ме зарадва!
-
Много ми хареса, Любо. Очаквам с интерес.
-
Благодаря Ви, Наде и Еси! Утре следва втора част.
-
Приказни рими! Така, както само ти умееш! Прочетох с удоволствие!
-
Разкош! Чакам продължението.
-
Сърдечни благодарности на всички за милите думи. Запасете се с търпение, защото приказката е много дълга и частите ще са доста.
-
Прекрасно е! Ще чакам с нетърпение, очакваното продължение 😊
-
Прочетох с удоволствие и чакам продължението!...
Светъл и творчески ден! -
Превъзходен класически стих!С лекота преминаваш от стъпка в стъпка.
С такава лекота четях Джефри Чосър.
Ще чакам с нетърпение следващата част!
Поздравления, Любомир! -
Чудесно!
-
Много е хубаво!
-
Ще чакам с нетърпение... Благодаря ти, за приказните рими, с които ни дари!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
