13 sept 2010, 9:02

Тринадесет

  Poesía » Otra
675 0 5

Едно на ум си има всеки,

когато цифрите брои

и по житейските пътеки

той от тринайсти се бои.

 

 

И разни дребни фаталисти,

брутално и без капка свян,

наричат цифрите сребристи

на дявол, каден от тамян.

 

 

Но виж, когато получавам

тринайстата заплата аз,

за нея първа научаваш

по пръстена с блестящ елмаз.

 

 

Тринайсти меря с върховете,

за мен е цифрата-съдба,

че тя е кода ми към нета,

към теб, днес влиза и в стиха.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...