13 sept 2010, 9:02

Тринадесет

  Poesía » Otra
680 0 5

Едно на ум си има всеки,

когато цифрите брои

и по житейските пътеки

той от тринайсти се бои.

 

 

И разни дребни фаталисти,

брутално и без капка свян,

наричат цифрите сребристи

на дявол, каден от тамян.

 

 

Но виж, когато получавам

тринайстата заплата аз,

за нея първа научаваш

по пръстена с блестящ елмаз.

 

 

Тринайсти меря с върховете,

за мен е цифрата-съдба,

че тя е кода ми към нета,

към теб, днес влиза и в стиха.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...