13.09.2010 г., 9:02

Тринадесет

674 0 5

Едно на ум си има всеки,

когато цифрите брои

и по житейските пътеки

той от тринайсти се бои.

 

 

И разни дребни фаталисти,

брутално и без капка свян,

наричат цифрите сребристи

на дявол, каден от тамян.

 

 

Но виж, когато получавам

тринайстата заплата аз,

за нея първа научаваш

по пръстена с блестящ елмаз.

 

 

Тринайсти меря с върховете,

за мен е цифрата-съдба,

че тя е кода ми към нета,

към теб, днес влиза и в стиха.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...