Тринадесет дена и сбогом
Седем години, а сякаш цяла вечност
бяхме заедно, бяхме приятели.
Учихме се заедно що е то човечност,
и мечтаехме заедно... нали сме мечтатели...
Един клас, а сякаш цялата Вселена.
И глупости правехме, понякога доста.
И класната ни гледаше с омразна обич, уморена.
И сякаш не разбираше- играта беше проста.
Побеждаваш, а сякаш си победен.
И двадесет други те гледат сърдито.
След дългите игри на двора - уморен
към уроците се връщаш - отново на закрито.
И остават тринадесет дена, а сякаш е миг.
И вече я няма омразата, уж съществуваща.
И последно „Довиждане" - вик.
И после се разделяме, като след буря на кораб бушуваща.
Ще ми липсвате, макар че уж ви мразя
и няма с кого да имам да споря.
Сега вече пред живота си на колене ще лазя,
защото няма да съм с „Б" клас,
да помогне с трудното да се преборя.
ПОСВЕЩАВАМ ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ НА НАЙ-НЕВЕРОЯТНИЯ КЛАС НА 118 СОУ В СОФИЯ: СЕДМИ Б. ОБИЧАМ ВИ, ПРИЯТЕЛИ!
~ Неда Вълчева, (с) 2007
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
