Jun 2, 2007, 10:43 AM

Тринадесет дена и сбогом 

  Poetry
1747 0 7
 

Седем години, а сякаш цяла вечност

бяхме заедно, бяхме приятели.

Учихме се заедно що е то човечност,

и мечтаехме заедно... нали сме мечтатели...


Един клас, а сякаш цялата Вселена.

И глупости правехме, понякога доста.

И класната ни гледаше с омразна обич, уморена.

И сякаш не разбираше-  играта беше проста.


Побеждаваш, а сякаш си победен.

И двадесет други те гледат сърдито.

След дългите игри на двора - уморен

към уроците се връщаш - отново на закрито.


И остават тринадесет дена, а сякаш е миг.

И вече я няма омразата, уж съществуваща.

И последно „Довиждане" - вик.

И после се разделяме, като след буря на кораб бушуваща.


Ще ми липсвате, макар че уж ви мразя

и няма с кого да имам да споря.

Сега вече пред живота си на колене ще лазя,

защото няма да съм с „Б" клас,

да помогне с трудното да се преборя.


ПОСВЕЩАВАМ ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ НА НАЙ-НЕВЕРОЯТНИЯ КЛАС НА 118 СОУ В СОФИЯ: СЕДМИ Б. ОБИЧАМ ВИ, ПРИЯТЕЛИ!
~ Неда Вълчева, (с) 2007

© Неда All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за обръщението, Симеоне, зарадва ме искрено...
    Петинка, късмет на сина ти догодина. И благодаря и на теб!
  • Разкошен стих, а сина ми си го копна за догодина...!
    Поздрави!
  • Давай, Дъще!
  • Мерси, Данче, мерси много! Казах ти, няма да отричам...макар и да ми се отрича...
  • Великолепно...6
    Имам невероятен 8 кл.,но който каквото и да ти казва-приятелите от седми остават завинаги в сърцето.
    Поздрави за невероятния стих.Изключително въздействащ...
  • Благодаря и се надявам! Много, много благодаря за милите думи.
  • Ако ще ти е утеха, в осми пак ще си създадете един неразделен невероятен мечтаещ клас и така... Желая ви го!
Random works
: ??:??