Тринадесет дена и сбогом
Седем години, а сякаш цяла вечност
бяхме заедно, бяхме приятели.
Учихме се заедно що е то човечност,
и мечтаехме заедно... нали сме мечтатели...
Един клас, а сякаш цялата Вселена.
И глупости правехме, понякога доста.
И класната ни гледаше с омразна обич, уморена.
И сякаш не разбираше- играта беше проста.
Побеждаваш, а сякаш си победен.
И двадесет други те гледат сърдито.
След дългите игри на двора - уморен
към уроците се връщаш - отново на закрито.
И остават тринадесет дена, а сякаш е миг.
И вече я няма омразата, уж съществуваща.
И последно „Довиждане" - вик.
И после се разделяме, като след буря на кораб бушуваща.
Ще ми липсвате, макар че уж ви мразя
и няма с кого да имам да споря.
Сега вече пред живота си на колене ще лазя,
защото няма да съм с „Б" клас,
да помогне с трудното да се преборя.
ПОСВЕЩАВАМ ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ НА НАЙ-НЕВЕРОЯТНИЯ КЛАС НА 118 СОУ В СОФИЯ: СЕДМИ Б. ОБИЧАМ ВИ, ПРИЯТЕЛИ!
~ Неда Вълчева, (с) 2007
© Неда Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Разкошен стих, а сина ми си го копна за догодина...!
Поздрави!
-
Давай, Дъще!
-
Мерси, Данче, мерси много! Казах ти, няма да отричам...макар и да ми се отрича...
-
Великолепно...6
Имам невероятен 8 кл.,но който каквото и да ти казва-приятелите от седми остават завинаги в сърцето.
Поздрави за невероятния стих.Изключително въздействащ... -
Благодаря и се надявам! Много, много благодаря за милите думи.
-
Ако ще ти е утеха, в осми пак ще си създадете един неразделен невероятен мечтаещ клас и така... Желая ви го!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Петинка, късмет на сина ти догодина. И благодаря и на теб!