Тринадесет дена и сбогом

2 июн. 2007 г., 10:43

Поэзия

5.0 / 3

1848 0 7

Седем години, а сякаш цяла вечност
бяхме заедно, бяхме приятели.
Учихме се заедно що е то човечност,
и мечтаехме заедно... нали сме мечтатели...
Един клас, а сякаш цялата Вселена.
И глупости правехме, понякога доста.
И класната ни гледаше с омразна обич, уморена.
И сякаш не разбираше- играта беше проста.
Побеждаваш, а сякаш си победен.
И двадесет други те гледат сърдито.
След дългите игри на двора - уморен
към уроците се връщаш - отново на закрито. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Кръстопът на сънища
Мир

Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...
***

Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
***

Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...

Ещё произведения »