Триптих: Инстинкти...

                                    на Е...

1.Инстинкти

Във Есента – чаровната ми Пролет,

в Живота – проза, лъх – Поезия,

ти обещай, че във светът отново:

магично ще цъфтят вълшебни фрезии!...

И обещай ми: с волността на вятъра

от край до край да минем необята,

обаче страстно и любовна шатра –

за през нощга да вдигнем на Земята!...

Защото: да сме тука много óще

Природата ни щедро е раздала

един Инстинкт необяснимо – мощен

загадъчно във младото ти тяло...

И тръпнеш ти в божествена наслада

очи присвила и със влажни устни,

и ме целуваш вихрено когато:

дори мигът не можем да пропуснем!...

2.Ранна утрин

Глава в косата ти зарових

и аромата упоѝ ме:

от разпилените любови

и на жените днес „без име”,

пресекли дръзко пустотата,

загадъчни като комети,

не изгоряли във следата

останала след тях да свети...

... А ти чаровно се усмихваш

и „глезиш” ми се вяло

в страстта все оше не утихнала

на още съненото тяло...

... И проумявам важно нещо:

Аз теб със „търсил със фенера”

благословен, че днес те срещнах,

а не съм те виждал вчера,

че можеше да се разминем

без щедростта на боговете –

и ти по моят път пустинен

със сенките след мен да светиш...

Понеже светлината силно

след другите жени струеше –

те любили ме бяха стилно

и всяка със финес грешеше!...

3.Събуждане...

Ти още сънена и топла

наметнала небрежно

там някаква домашна рокля –

ухаеше на нежност...

А топлината от постелята,

която си делихме

за през нощта, край нас се стелеше –

като молитва тихо...

Не можех аз от деколтето

ти – поглед да откъсна.

Макáр проблемите на битието

да идваха на пръсти...

В страстта все още не утихнала

и в сутрешната леност,

ти уморено се усмихваше

и „глезеше” се леко...

... Упойваше ме аромата

на още топлото ти тяло,

с Инстинкти древни на Жената –

божествен Благослов раздало!...

06.07.2019.