Триптих: Инстинкти...
на Е...
1.Инстинкти
Във Есента – чаровната ми Пролет,
в Живота – проза, лъх – Поезия,
ти обещай, че във светът отново:
магично ще цъфтят вълшебни фрезии!...
И обещай ми: с волността на вятъра
от край до край да минем необята,
обаче страстно и любовна шатра –
за през нощга да вдигнем на Земята!...
Защото: да сме тука много óще
Природата ни щедро е раздала
един Инстинкт необяснимо – мощен
загадъчно във младото ти тяло...
И тръпнеш ти в божествена наслада
очи присвила и със влажни устни,
и ме целуваш вихрено когато:
дори мигът не можем да пропуснем!...
2.Ранна утрин
Глава в косата ти зарових
и аромата упоѝ ме:
от разпилените любови
и на жените днес „без име”,
пресекли дръзко пустотата,
загадъчни като комети,
не изгоряли във следата
останала след тях да свети...
... А ти чаровно се усмихваш
и „глезиш” ми се вяло
в страстта все оше не утихнала
на още съненото тяло...
... И проумявам важно нещо:
Аз теб със „търсил със фенера”
благословен, че днес те срещнах,
а не съм те виждал вчера,
че можеше да се разминем
без щедростта на боговете –
и ти по моят път пустинен
със сенките след мен да светиш...
Понеже светлината силно
след другите жени струеше –
те любили ме бяха стилно
и всяка със финес грешеше!...
3.Събуждане...
Ти още сънена и топла
наметнала небрежно
там някаква домашна рокля –
ухаеше на нежност...
А топлината от постелята,
която си делихме
за през нощта, край нас се стелеше –
като молитва тихо...
Не можех аз от деколтето
ти – поглед да откъсна.
Макáр проблемите на битието
да идваха на пръсти...
В страстта все още не утихнала
и в сутрешната леност,
ти уморено се усмихваше
и „глезеше” се леко...
... Упойваше ме аромата
на още топлото ти тяло,
с Инстинкти древни на Жената –
божествен Благослов раздало!...
06.07.2019.
© Коста Качев All rights reserved.