1
Да не пишеш за Варна е грях.
Май съм грешен - от много години...
Вероятно изпитвал съм страх,
породен от хиляда причини.
Но сега ще си кажа: "Напред!",
ще добавя: "Ей на - съществувам!"
Щом решил съм да ставам поет,
неприлично е да се страхувам!
Ще се пробвам красивия град
в нежни стихове аз да възпея.
Опит нямам - ни зрял, ни богат,
просто пиша тъй както умея.
И макар да съм малък човек,
отдалече във Варна пристигнал,
изнамерих вълшебния лек
за вулкана - в душата изригнал.
Някак мило, с разтворена гръд,
като младо, свенливо момиче,
Варна щедро огря моя път
и прошепна ми тихо: "Обичай!"
Тя пред мен не затръшна врати,
запозна ме с различни изкуства
и душата ми взе да лети
на крилете на трепетни чувства.
Като конник, препуснал в степта,
аз пресякох най-светлата сцена
на града - съхранил любовта
и разкрил ми безкрайна вселена.
Фестивален - от смазващ, до тих -
Варна няма как да се забрави.
В нея учих, обичах, творих,
потопих се в различни прояви.
Любовта ѝ е лудост дори.
Тук световните хорове пеят.
И морето по-друго шуми,
и звездите особено греят...
Днес я вдишвам с огромна любов,
както само жена се обича,
но и тя ми отвръща със зов -
в мойте спомени диша ли, диша.
А пък точно такава любов,
затаена в ума и в сърцето,
храни с блян поетичния зов
и събужда у мене детето...
2
Във Варна ако някой ден отида
със влак, със автобус или с кола,
с един човек ще искам да се видя,
в кое да е капанче на града.
А може и да слезем до морето -
на пясъка, край тихите вълни,
да няма "reserve" или "заето",
единствено прибоят да шуми.
Валери Станков казва се човекът.
Отдавна зная колко е зает,
но той ще дойде, може би с каскета
и с грижите - отвсякъде поет...
Едва ли ще кори и ще се взира,
пришил ли съм си ангелски крилца -
ще хлътне в бакалията за бира,
за шпек салам и други нещица.
След туй, като започнат чудесата
и се покажат първите звезди,
Маестрото - с поезия богата -
душата ми ще облагороди.
Ще стъкне огън, супичка от риба
и ние ще изпратим този ден,
а щом се мръкне - той ще рецитира,
но не за Влада, този път - за мен!
И сигурно със стих ще ме изпрати
на Еверест, Хаити, Гибралтар,
ще ниже строфи, дяволски крилати,
поетът - сладкодумец и другар.
Далеч от шум, от грях, че и от крясък,
под блясъка на кръглата луна,
момчета две - на варненския пясък -
за футбол ще поспорим, за жена...
А вземем ли китарите в ръцете
с ония звуци - жива светлина,
брегът обичан, досами морето,
притихнал ще се вслуша в песента.
Пък тя, тогава, нека да не свършва,
до стотната година да звучи
и всякакви вълшебства да извършва,
посявайки в душите ни мечти!
Но много искам, и дано се случи
на мен - прашинка мъничка една,
Валери, без да ще, да ме научи
да пиша с поетична вещина!
3
Боже мой, остарях ли и аз
или просто настъпил е ден,
някой друг да разказва на глас
онова, дето скрито е в мен?
И нима този някой с успех
ще покаже живота ми в цвят;
красотата, която си взех
или туй, дето май не можах?
Аз и сам ще напиша сега -
вярно, в минало време, но пак
със красиви и топли слова -
да разкажа на всекиго как:
сух младеж, поотрасло момче,
бях - от Варна - радушно приет
за щурец във театър "Щурче",
с черни дрехи - за син виолет.
Неподготвен за сухия студ
и несвикнал на гларусен вой,
този град ме прие като в скут,
но остана завинаги мой.
Седем нощи, загърнат в балтон,
с музиканти от Варна творих,
след това - в Македонския дом -
"Биело дугме" и с Нелко забих.
Музикантът, дори и на зор,
за велики неща е готов -
във студентския камерен хор
репетирах с безкрайна любов.
С красота пълнех тук своя дух
без да знам, че разпалвам пожар.
Тук "на живо" видях група "Пух",
след това и "Матия Базар".
Преди изпити взех да не спя -
прашни книги четях, препрочитах
и почувствал, че вече горя,
нощем с бели коне аз политах...
Как забравя се всичко това?
На разсъмване ставах готов
да се втурна в масовка една,
май "Комбина" - с Иван Иванов.
Тук за мен любовта разцъфтя
и се сливах с нещата - без страх,
а сега - ще призная това -
съм щастлив, че във Варна живях!
Тя е в мен и все още тупти,
диша в онзи прашясъл таван,
а пък аз - за годините три -
не измислих какво да ѝ дам.
Този град влезе в мойта душа
неусетно - почти като стих
и понеже ми вля светлина,
посветих му ей този триптих!
© Росен Гъдев Todos los derechos reservados