Трите думи

                            Протоколно подредени –

                                                        вляво, вдясно и в средата,

                                   те са болно разделени –

                                                        в мозъците и в сърцата...

                            Повече от две декади,

                                                        пръст, поставили на спусък,

                            се обстрелват с канонади

                                                        от словесен вой и съсък...

                            „Вие!”, „Ние!”, „Ние!”, „Вие!” –

                                                        сякаш, че ехтят шрапнели!

                            Всеки гледа да надвие

                                                        своя враг по децибели...

                            Няма спор, на опоненти

                                                        им приляга препирнята...

                            Затова са в парламента

                                                        родните ни депутати...

                            Но едно е – спор да ражда

                                                        нещо умно и градивно,

                            и е друго – да подклажда

                                                        пререкание противно!

                            Или вместо с аргументи

                                                        и с резон да опонираш,

                            с изрази безпрецедентни

                                                        грозен бой да провокираш!

                            Депутати... Парламенти...

                                                        Парламенти... Депутати...

                            В най-нищожните проценти

                                                        рейтингът им зачепати!

                            Иначе, по Конституция,

                                                        а и по предначертание,

                            е най-висша институция,

                                                        то – Народното събрание...

                            Цял народ го номинира –

                                                        да е първо по значимост...

                            А в анкети го класира -

                                                        на последно по търпимост ...

                            И наистина, де факто,

                                                        тази стряскаща класация,

                            е такава все, от както

                                                        в нас бушува демокрация...!

                            Там, на сградата векуват

                                                        три слова – проникновение!

                            Сила, за да съществува –

                                                        нужно е съединение...

                            Всеки българин ги знае

                                                        и на ум си ги повтаря...

                            И съзнава, че това е

                                                        истината за България...

                            Но избранниците днешни,

                                                        май, че са на друго мнение?!

                            Трите думи ли са грешни?

                                                        Или те са в неведение?

                            Даже пред иконостаса,

                                                        ще го кажа с възмущение:

                            Всички тези господа са

                                                        тяхното опровержение...

                            Мисля си, не е ли време,

                                                        днес Събранието родно

                            да си го преназовеме:

                                                        не Народно, а Негодно?!