18 abr 2014, 22:53

Триумф на любовта

  Poesía
2K 0 12

Ти вдигна кръста кротко, без въпроси.

Викът "Осанна" беше заглушен.

Не счете нужно милост да попросиш.

С любов пое по пътя предрешен.

 

С любов погледна своите палачи.

"– Прости им, Отче, тяхната вина."

Небето бе готово да заплаче,

покривайки земята с тъмнина.

 

"– Защо не слезеш сам от кръста, Боже?

Нали си Царски син облечен с власт?"

Народен крясък пълен със безбожие

и днес пронизва с грубия си глас.

 

А вярата говори: "Той възкръсна!"

Животът се обгърна в светлина.

Не беше слух от някого разпръснат.

Един за всички победи смъртта.

 

"– Исус е жив!" – от век до век се носи

най-славният възторг на радостта.

Решени са извечните въпроси,

че в този свят на власт е любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се, Жанет, за усещането, което е предизвикало в теб това стихотворение. Благодаря!
    Благодаря и на вас: Ивон и Пенко, за прочита и коментара.
  • Колко стихове прочетох днес с подобна тематика... нито един не ми въздейства така както този.
    Впечатляваща поанта!
    Браво, Иве!
  • Чудесно е!
  • Много е красиво! Моите адмирации! ПРЕГРЪЩАМ ТЕ!
  • Светли празници и на теб, Светле.
    Благодаря ти, Кети. Няма по-хубаво усещане от това, да докоснеш нечие сърце чрез стиховете си, но ти, като творец, я познаваш тази емоция.
    Весел празник и нови творчески вдъхновения ти желая.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...