18.04.2014 г., 22:53

Триумф на любовта

2K 0 12

Ти вдигна кръста кротко, без въпроси.

Викът "Осанна" беше заглушен.

Не счете нужно милост да попросиш.

С любов пое по пътя предрешен.

 

С любов погледна своите палачи.

"– Прости им, Отче, тяхната вина."

Небето бе готово да заплаче,

покривайки земята с тъмнина.

 

"– Защо не слезеш сам от кръста, Боже?

Нали си Царски син облечен с власт?"

Народен крясък пълен със безбожие

и днес пронизва с грубия си глас.

 

А вярата говори: "Той възкръсна!"

Животът се обгърна в светлина.

Не беше слух от някого разпръснат.

Един за всички победи смъртта.

 

"– Исус е жив!" – от век до век се носи

най-славният възторг на радостта.

Решени са извечните въпроси,

че в този свят на власт е любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, Жанет, за усещането, което е предизвикало в теб това стихотворение. Благодаря!
    Благодаря и на вас: Ивон и Пенко, за прочита и коментара.
  • Колко стихове прочетох днес с подобна тематика... нито един не ми въздейства така както този.
    Впечатляваща поанта!
    Браво, Иве!
  • Чудесно е!
  • Много е красиво! Моите адмирации! ПРЕГРЪЩАМ ТЕ!
  • Светли празници и на теб, Светле.
    Благодаря ти, Кети. Няма по-хубаво усещане от това, да докоснеш нечие сърце чрез стиховете си, но ти, като творец, я познаваш тази емоция.
    Весел празник и нови творчески вдъхновения ти желая.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...