Ти вдигна кръста кротко, без въпроси.
Викът "Осанна" беше заглушен.
Не счете нужно милост да попросиш.
С любов пое по пътя предрешен.
С любов погледна своите палачи.
"– Прости им, Отче, тяхната вина."
Небето бе готово да заплаче,
покривайки земята с тъмнина.
"– Защо не слезеш сам от кръста, Боже?
Нали си Царски син облечен с власт?"
Народен крясък пълен със безбожие
и днес пронизва с грубия си глас.
А вярата говори: "Той възкръсна!"
Животът се обгърна в светлина.
Не беше слух от някого разпръснат.
Един за всички победи смъртта.
"– Исус е жив!" – от век до век се носи
най-славният възторг на радостта.
Решени са извечните въпроси,
че в този свят на власт е любовта.
© Ивелина Георгиева Всички права запазени
Благодаря и на вас: Ивон и Пенко, за прочита и коментара.