18.04.2014 г., 22:53 ч.

Триумф на любовта 

  Поезия
1728 0 12

Ти вдигна кръста кротко, без въпроси.

Викът "Осанна" беше заглушен.

Не счете нужно милост да попросиш.

С любов пое по пътя предрешен.

 

С любов погледна своите палачи.

"– Прости им, Отче, тяхната вина."

Небето бе готово да заплаче,

покривайки земята с тъмнина.

 

"– Защо не слезеш сам от кръста, Боже?

Нали си Царски син облечен с власт?"

Народен крясък пълен със безбожие

и днес пронизва с грубия си глас.

 

А вярата говори: "Той възкръсна!"

Животът се обгърна в светлина.

Не беше слух от някого разпръснат.

Един за всички победи смъртта.

 

"– Исус е жив!" – от век до век се носи

най-славният възторг на радостта.

Решени са извечните въпроси,

че в този свят на власт е любовта.

© Ивелина Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, Жанет, за усещането, което е предизвикало в теб това стихотворение. Благодаря!
    Благодаря и на вас: Ивон и Пенко, за прочита и коментара.
  • Колко стихове прочетох днес с подобна тематика... нито един не ми въздейства така както този.
    Впечатляваща поанта!
    Браво, Иве!
  • Чудесно е!
  • Много е красиво! Моите адмирации! ПРЕГРЪЩАМ ТЕ!
  • Светли празници и на теб, Светле.
    Благодаря ти, Кети. Няма по-хубаво усещане от това, да докоснеш нечие сърце чрез стиховете си, но ти, като творец, я познаваш тази емоция.
    Весел празник и нови творчески вдъхновения ти желая.
  • Направо се разтреперах, докато те четях, Иви, стискам ти ръчицата, написала този божествен стих!
  • Светли и благословени празници, Иве!!!
  • Весел Великден и на вас: Таня, Ками.
    Прав си, Краси, точно вярата ме е водила при написването на този стих.
    Благодаря ти, Младене, за задълбочения анализ под творбата ми и за точния стих, който си цитирал от Библията. Хубаво е, когато можем да говорим на един език - езика на вярата
  • Вяра и любов в душата ти желая, Ивелина!

    Хубав стих за любовта Иисусова си написала. Поздравление!

    Иисус не препятства Разпятието си, въпреки, че имаше своите съмнения в Гестсиманската градина. Той доброволно прие тежкия си жребий. И макар, че в последния си житейски миг възкликна (Марк): "Отче мой, Отче мой, защо ме изостави!", той бе реабилитиран като Сина от един разбойник - стоящ редом с него. И така формално излезе: Бог изостави единородния си Син, а разбойникът не!
    Човек не знае до последно, кой всъщност ще го спаси! А Синът слезе в човешки образ.
  • Актуален стих, написан на езика на вярата!
    Ще ми се най-вече властимащите да се замислят над финалния стих.
  • Хубави Святи празници и от мен!!!
    Прекрасен стих!!!
  • Светли Великденски празници, Иве!
Предложения
: ??:??