16 oct 2007, 21:51

Трофей на самотата

  Poesía
995 0 2
До болка познат ми е сценария:
реплики заучени си ти.
Фрази, погледи, послания,
а главната героиня накрая тъжи.
Трофей на самотата,
не трябва да е вече.
Награда друга заслужава жената,
когато той от нея се отрече...
С лице ново, по-щастлива,
да го изпрати, докато си отива.
Да има сили да не го обвинява,
така той сам да почне да съжалява.
И какво - в края на всеки филм
ще се чуе любимата им нежна песен,
той ще тръгне, обгърнат в цигарен дим,
не ще го целуне, че да му е пътят лесен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мими Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...