16 окт. 2007 г., 21:51

Трофей на самотата

997 0 2
До болка познат ми е сценария:
реплики заучени си ти.
Фрази, погледи, послания,
а главната героиня накрая тъжи.
Трофей на самотата,
не трябва да е вече.
Награда друга заслужава жената,
когато той от нея се отрече...
С лице ново, по-щастлива,
да го изпрати, докато си отива.
Да има сили да не го обвинява,
така той сам да почне да съжалява.
И какво - в края на всеки филм
ще се чуе любимата им нежна песен,
той ще тръгне, обгърнат в цигарен дим,
не ще го целуне, че да му е пътят лесен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мими Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...