16 окт. 2007 г., 21:51

Трофей на самотата 

  Поэзия
765 0 2
До болка познат ми е сценария:
реплики заучени си ти.
Фрази, погледи, послания,
а главната героиня накрая тъжи.
Трофей на самотата,
не трябва да е вече.
Награда друга заслужава жената,
когато той от нея се отрече...
С лице ново, по-щастлива,
да го изпрати, докато си отива.
Да има сили да не го обвинява,
така той сам да почне да съжалява.
И какво - в края на всеки филм
ще се чуе любимата им нежна песен,
той ще тръгне, обгърнат в цигарен дим,
не ще го целуне, че да му е пътят лесен...

© Мими Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??