24 ago 2021, 23:32

Трохи от обич* 

  Poesía » De amor
559 9 6

Трохи от обич няма да приема,
разпилей ги, птиците храни със тях.
Не виждаш ли, стоя смирена,
ще си взема само моят смях.

Трохи от обич, те не са ми нужни,
премесени с горчилка от сълзи.
Присядат в нощите безлунни
и болката започва да пълзи.

Трохи от обич, не, не ми подавай в шепа,
не ми е нужна щедра милостиня.
Душата ми облечена е в топла дреха,
не е родена да живее във пустиня.

Трохи от обич, остатъци от чувства,
задръж си ги... когато те достигне глад...
Да помниш, щом сърцето ти се влюбва,
не трохи са нужни, а дъжд от звездопад.

Трохи от обич... хайде стига вече...
свещта догаря, разтопена от лъжи.
Затворена е книгата с печат, човече:
"Отивам си завинаги от теб! Прости!"

23.08.2021г.
___________________________________________
*-"Трохи от обич"
Даниела Димитрова, от трилогията
"Истини от живота в стихове".

© Теодора Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво.
  • Хареса ми! Или всичко или нищо! 🙂
  • С трохи от обич друга ще нахраниш
    и може би ще бъде тя щастлива,
    но искаш ли при тебе да остана,
    с такава обич ти не ме убивай!💝

    Никой не иска да се задоволи с трохи от обич, Теди! В такава ситуация всеки избира бягството.
    Чудесно стихотворение, миличка!👏🌹😘
  • Хубаво!
  • Любовта е жадна за много, с малко не се задоволява! Ако не се отдадеш изцяло, тя намира другаде пристан! Хареса ми!
  • Любовта трудно се задоволява с трохи от обич.
    Логически цялостно изграден стих с находчив финал.
    Поздравление, Теди!
Propuestas
: ??:??