Трохи от обич*
Трохи от обич няма да приема,
разпилей ги, птиците храни със тях.
Не виждаш ли, стоя смирена,
ще си взема само моят смях.
Трохи от обич, те не са ми нужни,
премесени с горчилка от сълзи.
Присядат в нощите безлунни
и болката започва да пълзи.
Трохи от обич, не, не ми подавай в шепа,
не ми е нужна щедра милостиня.
Душата ми облечена е в топла дреха,
не е родена да живее във пустиня.
Трохи от обич, остатъци от чувства,
задръж си ги... когато те достигне глад...
Да помниш, щом сърцето ти се влюбва,
не трохи са нужни, а дъжд от звездопад.
Трохи от обич... хайде стига вече...
свещта догаря, разтопена от лъжи.
Затворена е книгата с печат, човече:
"Отивам си завинаги от теб! Прости!"
23.08.2021г.
___________________________________________
*-"Трохи от обич"
Даниела Димитрова, от трилогията
"Истини от живота в стихове".
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Атанасова Все права защищены
