4 abr 2020, 18:41

Тронът на нашата слятост

  Poesía » Otra
707 1 0

Не знам дали помниш как се лети,

не знам дори, дали все още пазиш крилете си

(онези, със сребристото по края),

не знам дали остана чисто небе над главите ни

и дали слънцето помни извивките ти...

Но ако си там, ако ме чуваш

през току-що покълналите облаци,

все още необжарени от човешки дъх,

хвърли мекотата на взора си към мен

и над плетеницата от безумни дъги

напиши директно върху сърцето ми

с непримиримостта и топлата тежест

на най-стаеното синьо на очите си:

Ще те обичам и отвъд всички животи!

И нека реалността бавно се отмие

в спирала от плачещи мимолетности...

 

Под облаците на райета,

запазили все още звука

на моето мълчание, летя -

само по себе си съживяващо,

почти забравено движение,

за да приседна най-накрая

между бедрата ти-криле

и да положа душата си мълком.

Колко урагани разпилях

и със светкавици спорих,

в пристъп на безволева слятост

бурите трошах,

докато дъждовете падаха на колене

и се молеха за къшейче любов,

но накрая стигнах до теб –

останах без разум, без чувства

и въпреки това все повече ти исках.

Приеми ме в лоното си, мълнийо

с неопределена посока и вятър

по миглите.

Аз ще си нося отрязаната глава

достойно – не ми трябва,

щом ти от сърцето ми излиташ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Marielli De Sing Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...