18 ago 2005, 19:48

Тропика

  Poesía
1K 0 2
Тропика - духовният
на рака и козирога, с дъждовете и джунглите,
тропика на авантюрите и Черната магия
и змий прехапали опашките, с биволски пътеки
и тигрови очи плющящи по листата.
Тропика под Венерения хълм и извора
на черната Жена - Нарцис,
със сините очи на златни точици,
под горящата къпина от кадифе,
напомняща летаргичен паяк,
изпаднал в астматичен пристъп,
в омайната мараня на телесният опиум,
разпадащ се бавно на милиард термити,
запъплили из недокоснатото,
тропикът на настръхналите стебла
извили се в любовен въдзел,
където катурнатата капка пот
е излезла от коритото си
разрушителна река.

Той се разкри когато срещнахме погледи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви. )))
  • Тропическа еуфория, която е неудържима като мисъл
    и за това така изблика върху листа е толкова обаятелен
    Харесвам умението ти да пресъздаваш
    абстрактно и образно ...

    Страхотно е Стеф

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...