18 ago 2005, 19:48

Тропика

  Poesía
1K 0 2
Тропика - духовният
на рака и козирога, с дъждовете и джунглите,
тропика на авантюрите и Черната магия
и змий прехапали опашките, с биволски пътеки
и тигрови очи плющящи по листата.
Тропика под Венерения хълм и извора
на черната Жена - Нарцис,
със сините очи на златни точици,
под горящата къпина от кадифе,
напомняща летаргичен паяк,
изпаднал в астматичен пристъп,
в омайната мараня на телесният опиум,
разпадащ се бавно на милиард термити,
запъплили из недокоснатото,
тропикът на настръхналите стебла
извили се в любовен въдзел,
където катурнатата капка пот
е излезла от коритото си
разрушителна река.

Той се разкри когато срещнахме погледи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви. )))
  • Тропическа еуфория, която е неудържима като мисъл
    и за това така изблика върху листа е толкова обаятелен
    Харесвам умението ти да пресъздаваш
    абстрактно и образно ...

    Страхотно е Стеф

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...