ТРОПОСКА С ЕДЪР БОД
Ти може да не вярваш в тишината,
но тя е толкова красноречива –
обичам те и вън е още лято,
еленова луна рида облива.
В нощта, която със мастило звездно
ще пише първите си тъжни рими,
постой до мен – навярно за последно,
защото знам, че тръгваш си, любими.
След стъпките ти врана ще изграчи
и ще разкъса струните небесни,
които бранеха довчера здрача ...