И ти и аз играчки две,
безмилостно живот ни блъска
един във друг назад-напред.
Дори да искаш, времето не връщаш,
тече, не чака, все тече.
Кога деца били сме и кога не сме?
назад да се обръщаш...
смисъл има ли? Навярно - не.
Мечтите вечно се не сбъдват,
но в нещо вярвахме поне.
Лъжа живеем, истина в съня, добре...
От тревоги ситни бръчки,
и косите сиви са по сбръчкано лице
спуснали се тежко, с мъка,
струва ти се сякаш век.
Ех, че мислехме за теб, за мен,
щастието ни в балон се спука.
Гледай ти, кога денят дойде,
дето все пак взели сме поука,
трудно било истински да си живял и да живееш.
Трудно било да си истински човек.
И въпреки това, наслука!
Има още грешки накъде,
никой не е бил роден научен...
всеки е роден, обаче, със сърце.
© Екатерина Ангелова Todos los derechos reservados