Трудна гора

26 sept 2010, 15:48

Poesía » Otra

605 0 3

ТРУДНА ГОРА

Рухват небеса, студено е.

Аз вървя през тази гора,

Чиито дървета мълчат заледени.

Под нозете ми снегът хрущи,

хладни следи оставям,

И, ако клон някъде изпращи,

за студа внезапно забравям.

Никой не ме поздрави,

не се свлече снежна въздишка,

а чувствам как някой върви

и ме застига по хладната нишка.

Впива ръцете си в мен

и всичко се завъртява –

кога е нощ и кога е ден

моментално забравям.

Няма ли край тази гора?

Лутам се, бягам до полуда – тихо е.

Господи, да изляза подай ми ръка -

трудна гора – от ненаписани СТИХОВЕ.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

smile1 (Валка)

2010-10-01T09:27:50+03:00

Удоволствие е за мен да чета хубавата ти поезия!
Честит празник!
Rondissima (Соня Емануилова)

2010-09-26T18:06:12+03:00

Добър стих - една крачка за излизане от гората
airiskra (Искра Радева Николова)

2010-09-26T15:56:02+03:00

Много интересна картина на чуства!Поздрав!Смело излез от тази "трудна гора" и се гмурни в ясни и чисти води!Пожелавам ти го!