Трудна гора
ТРУДНА ГОРА
Рухват небеса, студено е.
Аз вървя през тази гора,
Чиито дървета мълчат заледени.
Под нозете ми снегът хрущи,
хладни следи оставям,
И, ако клон някъде изпращи,
за студа внезапно забравям.
Никой не ме поздрави,
не се свлече снежна въздишка,
а чувствам как някой върви
и ме застига по хладната нишка.
Впива ръцете си в мен
и всичко се завъртява –
кога е нощ и кога е ден
моментално забравям.
Няма ли край тази гора?
Лутам се, бягам до полуда – тихо е.
Господи, да изляза подай ми ръка -
трудна гора – от ненаписани СТИХОВЕ.
© Валентин Иванов All rights reserved.
