20 oct 2014, 18:46

Трудни години

  Poesía » Civil
577 0 0

Родино,

сгушен в топлата ти пазва

един народ - древен и богат,

не получава  майчина милувка.

Все нещо трябва да доказва!

 

Гръдта ти гореща болезнено пулсира,

ще се пръсне.

Целебно мляко крие,

народът жаден - друг ти пие еликсира.

 

Днес рожбата ти стене,

обвита в черна слуз.

Такъв е период!

Времето не го е грижа,

тътри се с бавен ход.
Години - старост трябват за нов възход!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...