Родино,
сгушен в топлата ти пазва
един народ - древен и богат,
не получава майчина милувка.
Все нещо трябва да доказва!
Гръдта ти гореща болезнено пулсира,
ще се пръсне.
Целебно мляко крие,
народът жаден - друг ти пие еликсира.
Днес рожбата ти стене,
обвита в черна слуз.
Такъв е период!
Времето не го е грижа,
тътри се с бавен ход.
Години - старост трябват за нов възход!
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados