Oct 20, 2014, 6:46 PM

Трудни години

  Poetry » Civic
587 0 0

Родино,

сгушен в топлата ти пазва

един народ - древен и богат,

не получава  майчина милувка.

Все нещо трябва да доказва!

 

Гръдта ти гореща болезнено пулсира,

ще се пръсне.

Целебно мляко крие,

народът жаден - друг ти пие еликсира.

 

Днес рожбата ти стене,

обвита в черна слуз.

Такъв е период!

Времето не го е грижа,

тътри се с бавен ход.
Години - старост трябват за нов възход!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...