*Трудно представима лудост*
Разпадна се на части
капката на питието.
Последната понеже бе
и много я болеше…
А аз се молех вместо нея
във чашата да ми остане,
че все обичана съм уж,
а все сама и нежелана.
Капката една се смеси
със соления привкус и на сълза,
във чашата ù стана тясно
и просто си преля…
На сълзата пък ù се приискало
да срещне самота...
Е - трудно представима лудост,
но и нея има я.
© Мир Todos los derechos reservados