*Трудно представима лудост*
Разпадна се на части
капката на питието.
Последната понеже бе
и много я болеше…
А аз се молех вместо нея
във чашата да ми остане,
че все обичана съм уж,
а все сама и нежелана.
Капката една се смеси
със соления привкус и на сълза,
във чашата ù стана тясно
и просто си преля…
На сълзата пък ù се приискало
да срещне самота...
Е - трудно представима лудост,
но и нея има я.
© Мир All rights reserved.
поплачете си, когато ви се иска
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
