Не на един се е налагало
гръб да обръща на миналото
и после пак да се завръща.
С бягството докъде я докара?
Край, митница, бариера,
нова република и после поле,
ново празно място, когато
домашния ти любимец умре.
Нов крясък, когато небето
се натрупа над нас.
А пушачите го убиват със фас.
Това, което пак би ме
върнало отново в Бургас,
вече го няма - любовта бе измама.
И с нови очи, аз гледам нови мечти.
И с ново сърце, аз чувствам ново небе.
Заедно с Данте по пътя за Ада.
Не очаквам награда или книга за мен.
Искам да се върна и искам да забравя.
Само не ми казвай какво не мога да направя!

Но този път, този път,
аз ще бъда по-силен от мен.
И този град, този град
няма да ме сломи завинаги.
И този път, този път
няма да позволя да стана студен
и винаги там, където съм,
ще бъде ново начало завинаги.

... и сред тълпата се губя напразно.
Знам, че бягството бе омразно
за хората, които оставих назад
и които ме чакат в онзи град.
Сега бродя по целия свят,
различни посоки и жестоки хора.
Времената ни тежат злокобно,
подобно на Скофийлд в затвора
се опитвам да се спася и сам,
но кръвта изтече вече от там
и сега мисля и не знам
какво би станало, ако ме няма.
Дали любовта би била измама
или в полза на някой - промяна
на вечния кръг на истини и лъжи.
И когато ме гледаш, повече ме боли.
Когато ме виждаш, сляпа си ти.
Когато ме чуваш, четеш или срещаш,
към егото ми протягаш ръка,
но светът ще се срине и без това,
любовта ще загине и без стрела.
Но ти ще отминеш, сякаш не е било,
не аз ще нося цялото тегло.
Не се боря, а обичам и този живот.
Не се разкайвам за грешките,
както Адам загуби Ева, заради плод.
Както мнозина ги е срам от този народ.
Аз вече съм друг и нов и не ще забравя,
само не ми казвай какво не мога да направя!

Но този път, този път
аз ще бъда по-силен от мен.
И този град, този град
няма да ме сломи завинаги.
И този път, този път
няма да позволя да стана студен
и винаги там, където съм,
ще бъде ново начало завинаги.