23 дек. 2007 г., 17:40

Трудното ново начало

1.1K 0 2
Не на един се е налагало
гръб да обръща на миналото
и после пак да се завръща.
С бягството докъде я докара?
Край, митница, бариера,
нова република и после поле,
ново празно място, когато
домашния ти любимец умре.
Нов крясък, когато небето
се натрупа над нас.
А пушачите го убиват със фас.
Това, което пак би ме
върнало отново в Бургас,
вече го няма - любовта бе измама.
И с нови очи, аз гледам нови мечти.
И с ново сърце, аз чувствам ново небе.
Заедно с Данте по пътя за Ада.
Не очаквам награда или книга за мен.
Искам да се върна и искам да забравя.
Само не ми казвай какво не мога да направя!

Но този път, този път,
аз ще бъда по-силен от мен.
И този град, този град
няма да ме сломи завинаги.
И този път, този път
няма да позволя да стана студен
и винаги там, където съм,
ще бъде ново начало завинаги.

... и сред тълпата се губя напразно.
Знам, че бягството бе омразно
за хората, които оставих назад
и които ме чакат в онзи град.
Сега бродя по целия свят,
различни посоки и жестоки хора.
Времената ни тежат злокобно,
подобно на Скофийлд в затвора
се опитвам да се спася и сам,
но кръвта изтече вече от там
и сега мисля и не знам
какво би станало, ако ме няма.
Дали любовта би била измама
или в полза на някой - промяна
на вечния кръг на истини и лъжи.
И когато ме гледаш, повече ме боли.
Когато ме виждаш, сляпа си ти.
Когато ме чуваш, четеш или срещаш,
към егото ми протягаш ръка,
но светът ще се срине и без това,
любовта ще загине и без стрела.
Но ти ще отминеш, сякаш не е било,
не аз ще нося цялото тегло.
Не се боря, а обичам и този живот.
Не се разкайвам за грешките,
както Адам загуби Ева, заради плод.
Както мнозина ги е срам от този народ.
Аз вече съм друг и нов и не ще забравя,
само не ми казвай какво не мога да направя!

Но този път, този път
аз ще бъда по-силен от мен.
И този град, този град
няма да ме сломи завинаги.
И този път, този път
няма да позволя да стана студен
и винаги там, където съм,
ще бъде ново начало завинаги.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...