23.12.2007 г., 17:40

Трудното ново начало

1.1K 0 2
Не на един се е налагало
гръб да обръща на миналото
и после пак да се завръща.
С бягството докъде я докара?
Край, митница, бариера,
нова република и после поле,
ново празно място, когато
домашния ти любимец умре.
Нов крясък, когато небето
се натрупа над нас.
А пушачите го убиват със фас.
Това, което пак би ме
върнало отново в Бургас,
вече го няма - любовта бе измама.
И с нови очи, аз гледам нови мечти.
И с ново сърце, аз чувствам ново небе.
Заедно с Данте по пътя за Ада.
Не очаквам награда или книга за мен.
Искам да се върна и искам да забравя.
Само не ми казвай какво не мога да направя!

Но този път, този път,
аз ще бъда по-силен от мен.
И този град, този град
няма да ме сломи завинаги.
И този път, този път
няма да позволя да стана студен
и винаги там, където съм,
ще бъде ново начало завинаги.

... и сред тълпата се губя напразно.
Знам, че бягството бе омразно
за хората, които оставих назад
и които ме чакат в онзи град.
Сега бродя по целия свят,
различни посоки и жестоки хора.
Времената ни тежат злокобно,
подобно на Скофийлд в затвора
се опитвам да се спася и сам,
но кръвта изтече вече от там
и сега мисля и не знам
какво би станало, ако ме няма.
Дали любовта би била измама
или в полза на някой - промяна
на вечния кръг на истини и лъжи.
И когато ме гледаш, повече ме боли.
Когато ме виждаш, сляпа си ти.
Когато ме чуваш, четеш или срещаш,
към егото ми протягаш ръка,
но светът ще се срине и без това,
любовта ще загине и без стрела.
Но ти ще отминеш, сякаш не е било,
не аз ще нося цялото тегло.
Не се боря, а обичам и този живот.
Не се разкайвам за грешките,
както Адам загуби Ева, заради плод.
Както мнозина ги е срам от този народ.
Аз вече съм друг и нов и не ще забравя,
само не ми казвай какво не мога да направя!

Но този път, този път
аз ще бъда по-силен от мен.
И този град, този град
няма да ме сломи завинаги.
И този път, този път
няма да позволя да стана студен
и винаги там, където съм,
ще бъде ново начало завинаги.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...