28 abr 2015, 21:27

Трябва да се съмне 

  Poesía
920 0 0

Почуках на вратата. Но не отвори никой..
Обърнах се назад. И в миг си тръгнах..
След туй те чувах дълго да ме викаш..
Пък аз потъвах някак си във тъмното.
Останах сам. А не можех да заплача..
Такава е съдбата. Единствено на силните..
Направих нужната към тебе крачка..
Защо тогава просто се разминахме.
И бяхме разделени. Самички във нощта..
Така погубихме се. В тъмната си приказка..
Щом износихме най-ценните неща..
Един за друг превърнахме се в никакви.
Почуках на вратата. Но не отвори никой..
Обърнах се назад. В следващия миг си тръгнах..
Узнах, че не е време за обичане..
Трябва първо във душите да се съмне!

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??