Почуках на вратата. Но не отвори никой..
Обърнах се назад. И в миг си тръгнах..
След туй те чувах дълго да ме викаш..
Пък аз потъвах някак си във тъмното.
Останах сам. А не можех да заплача..
Такава е съдбата. Единствено на силните..
Направих нужната към тебе крачка..
Защо тогава просто се разминахме.
И бяхме разделени. Самички във нощта..
Така погубихме се. В тъмната си приказка..
Щом износихме най-ценните неща..
Един за друг превърнахме се в никакви. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.