Стихчето е подарено на Marta. Морето - на всички...
Беше мое морето, а сега ми е чуждо. Бяхме първи приятели, а сега - непознати. Аз си пия ракията, спя и ходя по нужда, то се люби със сушата, мляска и съответно се клати.
Картината ясна. Нещата от прости по прости. Морето е вечно, а ние сме тука по график, по навик. Ще поблъска в съня ми, ще му дойда 2-3 пъти на гости и всичко ще се забрави.
Трябва да тръгвам. А имах за гледане, имах за питане още: хубави къщи, очите на старците влажни, хищната плът, пияната музика нощем, чистачките сутрин по плажа...
Трябва да тръгвам. Люспа от мида в съня ми полепнала - стига. И - за да не сбъркам посоката! - една звезда като фар ми намига - най от високото! - там, където умът не достига.
Трябва да тръгвам.
А имах за гледане, имах за питане още:
хубави къщи, очите на старците влажни,
хищната плът, пияната музика нощем,
чистачките сутрин по плажа...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.