Стихчето е подарено на Marta. Морето - на всички...
Беше мое морето, а сега ми е чуждо.
Бяхме първи приятели, а сега - непознати.
Аз си пия ракията, спя и ходя по нужда,
то се люби със сушата, мляска
и съответно се клати.
Картината ясна. Нещата от прости по прости.
Морето е вечно, а ние сме тука по график,
по навик.
Ще поблъска в съня ми,
ще му дойда 2-3 пъти на гости
и всичко ще се забрави. ...