Трябва ли...?
Това не е раздяла, но сълзите на очите ми не крият,
че нищо няма да е същото.
Махам ти с ръка
и ти затваряш вратата пред мен
и шепнеш, че дългът те зове.
Знам, че ще те видя пак,
но нищо няма да е същото.
Стоя в празната стая,
припомняща незабравимите моменти,
а сълзите се стичат по лицето ми, неканени.
Ах, живот, трябва ли да пораствам?
Трябва ли да се разделя с любимите хора,
с играчките, с детството?
Защо никога нищо няма да бъде същото?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йонка Сърбова Todos los derechos reservados