3 oct 2007, 23:38

Трябва ли...?

  Poesía
1.2K 0 0
Няма те, а смехът ти в мен кънти.
Това не е раздяла, но сълзите на очите ми не крият,
че нищо няма да е същото.
Махам ти с ръка
и ти затваряш вратата пред мен
и шепнеш, че дългът те зове.
Знам, че ще те видя пак,
но нищо няма да е същото.
Стоя в празната стая,
припомняща незабравимите моменти,
а сълзите се стичат по лицето ми, неканени.
Ах, живот, трябва ли да пораствам?
Трябва ли да се разделя с любимите хора,
с играчките, с детството?
Защо  никога нищо няма да бъде същото?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Сърбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...