3 окт. 2007 г., 23:38

Трябва ли...?

1.2K 0 0
Няма те, а смехът ти в мен кънти.
Това не е раздяла, но сълзите на очите ми не крият,
че нищо няма да е същото.
Махам ти с ръка
и ти затваряш вратата пред мен
и шепнеш, че дългът те зове.
Знам, че ще те видя пак,
но нищо няма да е същото.
Стоя в празната стая,
припомняща незабравимите моменти,
а сълзите се стичат по лицето ми, неканени.
Ах, живот, трябва ли да пораствам?
Трябва ли да се разделя с любимите хора,
с играчките, с детството?
Защо  никога нищо няма да бъде същото?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Сърбова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...