7 dic 2009, 13:25

Трябва ли

  Poesía
813 0 11

Ето виж -

любовта ни е тънкия лед-

като някаква граница на

наивно обичане... и,

или нещо повече.

Трябва ли пак,

трябва ли пак да се вричам?!

 

А далече на запад е.

Залезът, който пали очите ми.

Всяка вечер, всяка вечер...

Трябва ли?

Колко ли пъти да

казвам, обичайки,

да изричам на глас

всеки удар сърдечен?!

 

Ето виж – пред теб съм –

прозирна и гола.

Безумно влюбена,

И, ...или наивно щура.

Трябва ли?! Колко пъти да

изричам на глас

всеки удар сърдечен?!

Трябва ли?!

Всяка мечта да

превръщам във спомен?

 

п.п. По мой стих -   http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=191037 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Трябва това, което ти подсквазва сърцето - обичай!!! Ти, лирическата, всички, докато тупти сърцето!!!
  • Изгубил съм тренинг към теб! Много сложно е за моята тъпоъгълница! Но едно нещо е ясно - колкото пъти ти се иска, толкова пъти

    да изричам на глас
    всеки удар сърдечен?!

    Там колкото и да сипваш, все има място и за още...
  • Колко ли пъти да
    казвам, обичайки,
    да изричам на глас
    всеки удар сърдечен?!

    Не стопирай, а изричай!
    Нелко*
  • Кой знае...
  • Трябва ли...
    Трябва ли зова на гласа да рисува,
    туй що душата ти пее прозрачно и милващо?
    Или е по-ценно сърцето ти с шепоти да целува,
    да бие и пали със чувства-горящо, нестихващо?

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...