7 дек. 2009 г., 13:25

Трябва ли

814 0 11

Ето виж -

любовта ни е тънкия лед-

като някаква граница на

наивно обичане... и,

или нещо повече.

Трябва ли пак,

трябва ли пак да се вричам?!

 

А далече на запад е.

Залезът, който пали очите ми.

Всяка вечер, всяка вечер...

Трябва ли?

Колко ли пъти да

казвам, обичайки,

да изричам на глас

всеки удар сърдечен?!

 

Ето виж – пред теб съм –

прозирна и гола.

Безумно влюбена,

И, ...или наивно щура.

Трябва ли?! Колко пъти да

изричам на глас

всеки удар сърдечен?!

Трябва ли?!

Всяка мечта да

превръщам във спомен?

 

п.п. По мой стих -   http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=191037 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Трябва това, което ти подсквазва сърцето - обичай!!! Ти, лирическата, всички, докато тупти сърцето!!!
  • Изгубил съм тренинг към теб! Много сложно е за моята тъпоъгълница! Но едно нещо е ясно - колкото пъти ти се иска, толкова пъти

    да изричам на глас
    всеки удар сърдечен?!

    Там колкото и да сипваш, все има място и за още...
  • Колко ли пъти да
    казвам, обичайки,
    да изричам на глас
    всеки удар сърдечен?!

    Не стопирай, а изричай!
    Нелко*
  • Кой знае...
  • Трябва ли...
    Трябва ли зова на гласа да рисува,
    туй що душата ти пее прозрачно и милващо?
    Или е по-ценно сърцето ти с шепоти да целува,
    да бие и пали със чувства-горящо, нестихващо?

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...