24 abr 2007, 6:24

ТРЯБВАШЕ ДА ТЕ УСЕЩАМ

Poesía

1.3K 0 13

Не Жена, а ухание нежно
прелистват сетивата ми
и ме спускат по пързалката
на блаженството.
Попива в мен аромата
като пясъчен звън на часовник
и пробужда
желания
за ново усещане.
Прогледнах,
видях,
не жена,
а вълна,
дето гали морето
като бяг по ръба
на сърцето...
Завъртяна ролетка -
живота
те плиска...
Дочух!...
Не ЖЕНА -
ПОЕМА!
Докосна слуха ми,
както лира...
Но когато със пръсти те пипнах
да звучиш,
ти се сля със морето,
закипя
и ми пръсна мечти
да ухаят...
Аромата им още ме гали...
Дочувам как пясъка стене
затова,
че те пипнах...
Не биваше...
Трябваше само да те усещам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

juliet007 (Эоя Михова)

Много,много ми хареса!!!

2007-04-24T16:20:15+03:00
Mimi1001 (Мими)

Може би това е стихотворението, което ще науча наизуст и ще бъде любимото ми от поета Вальо Йорданов! Искрен поздрав!

2007-04-24T16:00:49+03:00
Aneta_kz (Анета)

Радвм се , че съм жена!
След такова усещане за жена...

2007-04-24T14:43:48+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Невероятно усещане за Жена! Приказно нежни - като морска пяна - думите се разливат и танцуват!
Поздрави за великолепния стих, Вальо!

2007-04-24T13:47:06+03:00
merigold (Мери)

Хареса ми поете!

2007-04-24T13:17:19+03:00