ТРЯБВАШЕ ДА ТЕ УСЕЩАМ
прелистват сетивата ми
и ме спускат по пързалката
на блаженството.
Попива в мен аромата
като пясъчен звън на часовник
и пробужда
желания
за ново усещане.
Прогледнах,
видях,
не жена,
а вълна,
дето гали морето
като бяг по ръба
на сърцето...
Завъртяна ролетка -
живота
те плиска...
Дочух!...
Не ЖЕНА -
ПОЕМА!
Докосна слуха ми,
както лира...
Но когато със пръсти те пипнах
да звучиш,
ти се сля със морето,
закипя
и ми пръсна мечти
да ухаят...
Аромата им още ме гали...
Дочувам как пясъка стене
затова,
че те пипнах...
Не биваше...
Трябваше само да те усещам!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
