24.04.2007 г., 6:24

ТРЯБВАШЕ ДА ТЕ УСЕЩАМ

Поезия

1.3K 0 13

Не Жена, а ухание нежно
прелистват сетивата ми
и ме спускат по пързалката
на блаженството.
Попива в мен аромата
като пясъчен звън на часовник
и пробужда
желания
за ново усещане.
Прогледнах,
видях,
не жена,
а вълна,
дето гали морето
като бяг по ръба
на сърцето...
Завъртяна ролетка -
живота
те плиска...
Дочух!...
Не ЖЕНА -
ПОЕМА!
Докосна слуха ми,
както лира...
Но когато със пръсти те пипнах
да звучиш,
ти се сля със морето,
закипя
и ми пръсна мечти
да ухаят...
Аромата им още ме гали...
Дочувам как пясъка стене
затова,
че те пипнах...
Не биваше...
Трябваше само да те усещам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

juliet007 (Эоя Михова)

Много,много ми хареса!!!

2007-04-24T16:20:15+03:00
Mimi1001 (Мими)

Може би това е стихотворението, което ще науча наизуст и ще бъде любимото ми от поета Вальо Йорданов! Искрен поздрав!

2007-04-24T16:00:49+03:00
Aneta_kz (Анета)

Радвм се , че съм жена!
След такова усещане за жена...

2007-04-24T14:43:48+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Невероятно усещане за Жена! Приказно нежни - като морска пяна - думите се разливат и танцуват!
Поздрави за великолепния стих, Вальо!

2007-04-24T13:47:06+03:00
merigold (Мери)

Хареса ми поете!

2007-04-24T13:17:19+03:00