14 oct 2009, 1:29

Тръгна си... 

  Poesía » De amor
755 0 2

Тръгна си неочаквано,
както и неочаквано се появи.
Остави едно сърце в лед сковано
в мъка, жал и печал да скърби.
Стихии бушуват, огньове горят,
поглъща ме мракът зловещ.
Сълзи потичат, очите се молят -
остани, аз не съм изгаряща свещ.
Липсваш ми... не мога да те забравя.
Нима любовта ни бе измама?
Дълбоко ти ме рани. 
Знаеш ли колко много боли?
Страданието ме задушава,
тъгата отвътре изяжда
нищо не ме утешава,
а само разяжда... разяжда....
Говоря си сама... теб те няма.
Умирам от болка... кървяща рана.
Не ми остава друго, освен да се удавя...
Това е изходът,  да се сложи край на тази драма...

© Лорита Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ще се преродиш! По-силна и по-истинска!
  • Вземи се удави сега, заради някаква си раздяла, всичко се преживява и времето лекува. Дай си време.
Propuestas
: ??:??