Тръгна си...
Тръгна си неочаквано,
както и неочаквано се появи.
Остави едно сърце в лед сковано
в мъка, жал и печал да скърби.
Стихии бушуват, огньове горят,
поглъща ме мракът зловещ.
Сълзи потичат, очите се молят -
остани, аз не съм изгаряща свещ.
Липсваш ми... не мога да те забравя.
Нима любовта ни бе измама?
Дълбоко ти ме рани.
Знаеш ли колко много боли?
Страданието ме задушава,
тъгата отвътре изяжда
нищо не ме утешава,
а само разяжда... разяжда....
Говоря си сама... теб те няма.
Умирам от болка... кървяща рана.
Не ми остава друго, освен да се удавя...
Това е изходът, да се сложи край на тази драма...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лорита Всички права запазени
