28 feb 2008, 10:06

Тръгнем ли утре в различни посоки 

  Poesía
1120 0 13
по текст на Нелсан “Късно е”


Бяхме едва седемнайсет годишни
с плахи - по детски невинни очи,
думите спираха някак излишни,
чувства бушуваха в наште гърди.

Ти ме целуна под тихата стряха,
сълзите пълнеха наште очи,
Утре-то носеше вечна раздяла
(проумявах го аз, не вярваше ти)

Днеска ни срещат откраднати мигове,
щури въпроси ни будят в съня:
Може би днес не е толкова късно?
Втори ли шанс ни се дава сега?


Тръгнем ли утре в различни посоки,
пак ще пустее в наште души,
а безспирният дъжд от въпроси
ще глъхне в мойте и твойте очи.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??