Тръгнем ли утре в различни посоки
по текст на Нелсан “Късно е”
Бяхме едва седемнайсет годишни
с плахи - по детски невинни очи,
думите спираха някак излишни,
чувства бушуваха в наште гърди.
Ти ме целуна под тихата стряха,
сълзите пълнеха наште очи,
Утре-то носеше вечна раздяла
(проумявах го аз, не вярваше ти)
Днеска ни срещат откраднати мигове,
щури въпроси ни будят в съня:
Може би днес не е толкова късно?
Втори ли шанс ни се дава сега?
Тръгнем ли утре в различни посоки,
пак ще пустее в наште души,
а безспирният дъжд от въпроси
ще глъхне в мойте и твойте очи.
Бяхме едва седемнайсет годишни
с плахи - по детски невинни очи,
думите спираха някак излишни,
чувства бушуваха в наште гърди.
Ти ме целуна под тихата стряха,
сълзите пълнеха наште очи,
Утре-то носеше вечна раздяла
(проумявах го аз, не вярваше ти)
Днеска ни срещат откраднати мигове,
щури въпроси ни будят в съня:
Може би днес не е толкова късно?
Втори ли шанс ни се дава сега?
Тръгнем ли утре в различни посоки,
пак ще пустее в наште души,
а безспирният дъжд от въпроси
ще глъхне в мойте и твойте очи.
© Росица Петрова All rights reserved.
