Feb 28, 2008, 10:06 AM

Тръгнем ли утре в различни посоки 

  Poetry
1115 0 13
по текст на Нелсан “Късно е”


Бяхме едва седемнайсет годишни
с плахи - по детски невинни очи,
думите спираха някак излишни,
чувства бушуваха в наште гърди.

Ти ме целуна под тихата стряха,
сълзите пълнеха наште очи,
Утре-то носеше вечна раздяла
(проумявах го аз, не вярваше ти)

Днеска ни срещат откраднати мигове,
щури въпроси ни будят в съня:
Може би днес не е толкова късно?
Втори ли шанс ни се дава сега?


Тръгнем ли утре в различни посоки,
пак ще пустее в наште души,
а безспирният дъжд от въпроси
ще глъхне в мойте и твойте очи.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??