14 abr 2010, 11:32

Тръгва от извора светла река

4K 0 12

 

Тръгва от извора светла река.

Кърши прозрачна тънка снага.

Весело скача, с руси коси,

смее се плаче, с бели сълзи.

 

Зная, познавам я тази река –

моето детство – тя е това!

 

Блъска се в урвите луда река,

с бесни талази бие брега,

ядно се вие, гневно фучи,

с грохот търкаля цели скали.

 

Зная, познавам я тази река –

моята младост, тя е това!

 

Плавно се носи волна река, 

люшка могъща, силна снага,

с щедри води равнината пои,

всичко край нея рàсне, цъфти!

 

Зная, познавам я тази река –

моята зрелост, тя е това!

 

Тъжно се влачи бавна река,

няма ни радост, нито сълза.

Раснат край нея блатни треви,

гаснат над нея сухи върби.

 

Зная, познавам я тази река –

моята старост, тя е това!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мъдро си го написал, Ангар! Но бих прибавил след края на стиха за твоя утеха, че всички светли реки се вливат в Реката на Живота!
  • Горе главата АНГЕЛЕ!!!Пълноводна да е реката ти и да тече още дълго и да носи щястие и живот!!!ТОПЛИНКА!!!
  • Много хубав, преживян стих, Адаш!
    Напомня ми за една друга река - слушал си "Proud Marry" на Тина.
    Поздравявам те с нея!
    Реката е горда...знаеш...
    http://wwww.vbox7.com/play:9c8487fc

  • Благодаря на всички за положителните ви отзиви
    Много отдавнашно е това ми стихотворение. Не можах да го направя съвършено и затова не го пусках. Но оня ден прочетох едно стихотворение от една "съветска" поетеса. Тя сравнява детството си с жребче, младостта - със състезателен кон, зрелостта - с работен кон-тежковоз, а старостта - с много стар кон. Написала го е, когато е била на 60 години, а финалът на стихотворението й е, че този, последният кон, за нея е още много далече.
    И тогава реших, макар нейните сравнения да са по-хубави, и аз да пусна своето; явно, казах си, ако чакам да го направя съвършено, ще си остане непуснато!
    Пожелавам ви да се радвате на първите три реки, а четвъртата да ви е много далече. Но да имате щастието да си отдъхнете и край нея. Няма друг начин да се живее дълго. А, освен това, най-лошото на старостта било, че и тя отминава!

  • наистина филосовска поезия предаден по невероятен начин жовота ни

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...