Apr 14, 2010, 11:32 AM

Тръгва от извора светла река

4K 0 12

 

Тръгва от извора светла река.

Кърши прозрачна тънка снага.

Весело скача, с руси коси,

смее се плаче, с бели сълзи.

 

Зная, познавам я тази река –

моето детство – тя е това!

 

Блъска се в урвите луда река,

с бесни талази бие брега,

ядно се вие, гневно фучи,

с грохот търкаля цели скали.

 

Зная, познавам я тази река –

моята младост, тя е това!

 

Плавно се носи волна река, 

люшка могъща, силна снага,

с щедри води равнината пои,

всичко край нея рàсне, цъфти!

 

Зная, познавам я тази река –

моята зрелост, тя е това!

 

Тъжно се влачи бавна река,

няма ни радост, нито сълза.

Раснат край нея блатни треви,

гаснат над нея сухи върби.

 

Зная, познавам я тази река –

моята старост, тя е това!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мъдро си го написал, Ангар! Но бих прибавил след края на стиха за твоя утеха, че всички светли реки се вливат в Реката на Живота!
  • Горе главата АНГЕЛЕ!!!Пълноводна да е реката ти и да тече още дълго и да носи щястие и живот!!!ТОПЛИНКА!!!
  • Много хубав, преживян стих, Адаш!
    Напомня ми за една друга река - слушал си "Proud Marry" на Тина.
    Поздравявам те с нея!
    Реката е горда...знаеш...
    http://wwww.vbox7.com/play:9c8487fc

  • Благодаря на всички за положителните ви отзиви
    Много отдавнашно е това ми стихотворение. Не можах да го направя съвършено и затова не го пусках. Но оня ден прочетох едно стихотворение от една "съветска" поетеса. Тя сравнява детството си с жребче, младостта - със състезателен кон, зрелостта - с работен кон-тежковоз, а старостта - с много стар кон. Написала го е, когато е била на 60 години, а финалът на стихотворението й е, че този, последният кон, за нея е още много далече.
    И тогава реших, макар нейните сравнения да са по-хубави, и аз да пусна своето; явно, казах си, ако чакам да го направя съвършено, ще си остане непуснато!
    Пожелавам ви да се радвате на първите три реки, а четвъртата да ви е много далече. Но да имате щастието да си отдъхнете и край нея. Няма друг начин да се живее дълго. А, освен това, най-лошото на старостта било, че и тя отминава!

  • наистина филосовска поезия предаден по невероятен начин жовота ни

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...