peteto_1001 (Петето) peteto_1001 (Петето)
2 126
19 oct 2007, 9:59

Тръгвам

  Poesía
824 1 5
Изчерпах се. Аз нямам сили.
Нямам желания, мечти...
Не мога вече да съм мила,
а груб и студен да си ти.

Нямам усмивка. Нямам смях.
Нямам желание да живея.
Нали само с теб истински живях?!
Как очакваш на болката да се изсмея?!

Една пустиня, празен фалш. Лъжа.
Имитация долна на забавление.
Това оставам без любовта
и никъде не виждам спасение.

Унижена, потъпкана, наранена до гроб,
с разбито сърце, с поглед студен,
аз си тръгвам, единствена моя любов.
Тръгвам. Само не тръгвай след мен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петето Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0