peteto_1001 (Петето) peteto_1001 (Петето)
2 126
Oct 19, 2007, 9:59 AM

Тръгвам

  Poetry
822 1 5
Изчерпах се. Аз нямам сили.
Нямам желания, мечти...
Не мога вече да съм мила,
а груб и студен да си ти.

Нямам усмивка. Нямам смях.
Нямам желание да живея.
Нали само с теб истински живях?!
Как очакваш на болката да се изсмея?!

Една пустиня, празен фалш. Лъжа.
Имитация долна на забавление.
Това оставам без любовта
и никъде не виждам спасение.

Унижена, потъпкана, наранена до гроб,
с разбито сърце, с поглед студен,
аз си тръгвам, единствена моя любов.
Тръгвам. Само не тръгвай след мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петето All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0