Tajnata_Kralica (Александра Матеева)
152 235
5 jul 2006, 11:13

Tръгвам...(Алекс и Наско) 

  Poesía
668 0 4
АлексНаско

Преди да тръгна, заведи ме до морето
да се потопя в тоз неземен рай.
Постави ръка, близо до сърцето
и заедно с мен за миг помечтай.

Преди да тръгна, заведи ме до скалите,
там под високото синио небе.
Погледни ме за мъничко в очите
и попий от тях, докато времето спре.

Преди да тръгнеш ще те хвана за ръчичка,
над океан мечти ще полетим.
Преди да тръгнеш ще те попитам,
"само мен ли ме заслепява светлината от тези очи..."

Преди да тръгнеш ще ти прошепна
една мъничка моя мечта.
Преди да тръгнеш ще ти попея,
със песента на моята душа...


Тръгвам...но нека първо с цветята се сбогувам,
нека аромата на липа да ме преследва.
Всяка вечер луната нека да сънувам
и да се събуждам с радост и надежда сутрин...

Тръгвам...за кой ли път, не зная вече,
но ми липсва всяка мъничка усмивка и ръка, протегната за ведрото "Здравей"...
Знам,отивам отново надалече,
но нека за последно днес душата ми да се посмей...

Нека вятъра изпраща те с милувка,
нека огън и вода проправят път през ден и мрак.
Нека любовта в сърцето никога не те напуска,
нека чувстваш ме до тебе всеки час...

И макар и духом да бъдем само с теб
и макар и океан да делим в тез малки сърца, знай, не ще те оставя сама.
Ни през  сняг, ни през лед,
знай, ще бъда с теб до самия край...

Тръгвам, но при тебе ще остана,
за да нося дъха на идващото лято.
Нека сърцата ни вечността да прекосяват
и заедно да си напправим замък приказен от злато...

Тръгвам... не ме поглеждай ти!
Нямам сили с теб да се сбогувам.
Моляте, не взирай се в моите очи,
аз на силна не мога пак да се преструвам...

Тръгвам... ръката ми от твойта се изплъзва
и напомня ми, че времето лети...
Усещам пронизващата болка и как сърцето ми замръзва...
За всяка сълза днес те моля ми прости...

В шепи събери късче от твоята душа
и през океани и морета ти ми я прати.
Нежно целуни я, с вятъра ми я върни,
за да топли тялото, останало без теб - останало самичко...

И помни ме както аз ще помня
всеки миг прекаран с теб...
И се смей - живей, тъй както аз живях, когато
волно бягахме със тебе, през гората, за ръчички...

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ванда,радвам се,че стихчето е стигнало до теб.Благодаря ти
    Христо..болката е част от нас,от живота,както и любовта...това са неща,които аз не мога да контролирам... само изразявам това,което е вътре в мен...Все пак мерси
    Благодаря ви приятели
  • Какво да ти кажа Сандри-направо е страхотно!!!!!!Но винаги си тъжна....Любовта боли,нали?????Защото в стиховете ти има много от тази болка!!!!
  • Христо,радвам се.Да,прочетох.И мерси за поощрението
  • Сандра, чудесно е!!! Хареса ми оформлението!!! Виж си пощата!!!
Propuestas
: ??:??